"We are not here because we are free, we are here because we are not free."

     Има, разбира се, два подхода при оценяването на филми като този. Единият е да го сравняваш с предшественика му, да търсиш по-доброто и по-лошото и накрая да се произнесеш по въпроса колко, аджеба, работа е свършена за тези четири години и струвало ли си е. Другият е – изненадващо, трябва да се признае – да не ги сравняваш с въпросния предшественик, да си го изгледаш, да си го оцениш, сякаш нищо друго никога не е имало, и да ти е чиста съвестта, че си бил обективен.
     Така казват специалистите. В действителността аматьорите-критици, които просто споделят мнение, се сблъскват с тежкия факт, че и двата метода не струват и сами по себе си пропускат твърде много. Всъщност важните неща покрай всеки филм са две: а) приятно ли ти е било да го гледаш; и б) представил ли ти е нещо ново, обогатил ли те е, и т. н. и т. н. В този ред на мисли за мен лично Матрицата 2 определено се класира напред по първата точка и в общи линии никаква я няма по втората.
     В детайли. Ми приятно се гледа, да. Сладък, забавен, лековат екшън с лирични отклонения. При това притежаващ, няма как да не отбележа, пълен набор от невероятно яко звучащи диалози в стил по-горния цитат. Признавам, има сцени, които са *ужасяващо* скучни и нефелни. Тук най-директно влизат безумната реч на Морфей (всъщност тя буди по-скоро едно тежко недоумение това същият човек ли е изобщо – така или иначе, за нея малко по-натам, да си я оплюя като хората), последвалата просто изключително нелепа и дълга дискотечна сцена, както и не по-малко досадните екшън сцени в двореца на Меровингий и с моторите. Сега, аз си признавам най-чистосърдечно, че чисти екшън и бойни сцени ме докарват до тежка скука и филми като Джеки Чан-овите ги смятам за абсолютното дъно на кинематографията. Така че не претендирам за особена обективност. Но продължавам да не схващам кому беше нужна тази поне десет минутна бойна сцена при Меровингий. Ми тя беше абсолютна същата като предишната, просто много по-тъпа и без свестни ефекти. Хореография. Бла. Както и да е, де. Мисълта ми е, че тъпи сцени се намират. Изобщо не липсват. Но някак не успяха да ми убият приятното впечатление. Което пък приятно впечатление даже не съм сигурен на какво толкова се дължи. Сантиментални чувства примерно. Просто кефи, симпатичен е, не съм твърде сигурен защо.
      Затова пък, на философско-смислова основа, на която се претендира да е стъпил филмът, няма почти нищо. Има няколко относително мъдри речи, които в повечето случаи нямат някаква особена връзка с филма. Останалото е зарито в огромни количества от споменатите невероятно добре звучащи диалози. Няма какво да се лъжем, репликите са култови. Просто култови. Мизерните "кое хапченце избираш" и "никой не може да ти каже какво е Матрицата" изобщо не могат да се сравняват с новите попълнения. Единстветно добрата стара известна липса на лъжица се докосва леко до уникалното мистично и дълбоко звучене на диалозите в "Презареждане". Разбира се, то това не е навсякъде, красивите диалози са всъщност цифром и словом около пет, но определено си заслужават. И най-вече сцената с агент Смит. И тази с Меровингий. И с Архитекта. Бе ясна ви е картинката. Какъв е проблемът? Проблемът е, че въпросните диалози само звучат яко, но всъщност не значат нищо. Освен беглата идея за целта на съществуването и реалността, която така и така си е изтъркана, в този филм няма абсолютно нищо. Мене ама изобщо не ми е ясно какво успяват да намерят точно всички тези тълпи фенове по форумите, които се пенят по дълбокия и жизненоважен философски смисъл, теоретично вложен във филма. Къде го, бе? Сега, то си е вярно, че и аз може да съм посредствен и повърхностен, обаче също така може просто Матрицата да е доста елементарен филм, нали? Това е филм, правен за американски касов хит. Не е Тарковски, не е Линч, не е текст от песен на Tool. Леко възбуждащ мисловни процеси, мъдро звучащ, но дайте да се разберем – всеки знае какво означава американски масов потребител. Просто не мога да разбера откъде целия този възторг. Така де, това изчерпва по-общото ми мнение за филма.
     В по-големи детайли. Да премина към отделните фактори, по които обикновено оценяват филмите.
     Сравненията с първата част всъщност са неизбежни, каквото и да ви казват. Е, за мен лично те не са нито в плюс, нито в минус на "Презареждане". Първият филм беше някак си по-компактен, по-целенасочен и по-новаторски. Този не е. Разлят е, фокусът е размит, споменах вече напълно излишните сцени...
      С което бих искал елегантно да се върна на речта на Морфей в Зион. Айде де! Това сега Матрицата ли е, или MTV? Що за, извинявам се, перверзия? Първо самата реч, макар и на теория оправдана като за угрижено и живеещо под земята население, е абсолютна бутафория. Кой го излъга батко ви Морфей, че може да се прави на мощния глас? Не знам, но тежката истина е, че не може. Просто не му отива и е адски смешно. Чуй ме, Зион. Стига бе. Така де, речта си е зле, но много, много по-зле е диското след нея. Поне десет минути, убеден съм! Десет минути клип на Нели. Плюс спорадични еротични кадри на Нео и Тринити, в които има горе-долу толкова еротика, колкото в чифтосващи се таралежи, само дето не е и толкова интересно. Така или иначе, това е толкова далеч от духа на Матрицата, колкото е възможно.
      Малко се отклоних, но мисълта ми беше, че според мен продължението е позагубило нещо матрично по пътя и изглежда малко нескопосано. Сцените са някак несвързани, леко неоправдани и съществуващи, главно защото се предполага да изглеждат добре (някои ще кажат, че за да се насладиш пълноценно на филма, трябвало да си гледал Аниматрицата и да си играл играта. Това от една страна е много безумно като идея, от друга всъщност не е и вярно, поне що се отнася до аниме-то). При все това, чувството не е много лошо. Както казах, филмът е забавен и не досажда наистина. Просто по-лесно се пише критика ;). И преди да съм се разпрострял много – черно на бяло, първата Матрица на мен ми хареса повече. Изобщо съм много далеч от мисълта да й приписвам обичайния култов статус, но ми хареса повече. Продължението обаче също ми хареса и смея да твърдя, че като удоволствие от гледането не отстъпва твърде много на предшественика си.
     Сюжетът е приличен, в общи линии логичен и добре издържан. С изключение на три неща. Първо – никой никъде не обяснява защо Нео изобщо се бие с агенти. Искам да кажа, в първия филм нашият мил малък Избран откри, че в Матрицата може всичко. Всичко, нека се изясним лексикографски, означава всичко. Не означава да летиш и да виждаш код. Означава да можеш произволно да манипулираш изкуствената матрична реалност. Той обаче се бие. И никой не знае защо. И дори битката му с агентите да е отчасти оправдана (да кажем, че и те могат да променят реалността – но пък Нео ги направи на пух и прах на края на Матрицата...), тази със слугите на Меровингий буди едно много, ама много тежко недоумение. Аз всъщност споменах ли колко е тъпа тази сцена, или още не съм? Така де, грубото несъответствие на Нео1 и Нео2 е единият проблем на сюжета и то най-сериозният, защото никой не си прави труда да го обяснява. Другият е замотаността на диалозите. От напъни да звучат мистично, те на моменти придобиват една особено тежка несвързаност и в известна степен може би неумишлено не успяват да предадат идеята на ставащото. Е, може и умишлено да е. Много неща остават доста неизяснени, но пък то нали затова ще има и трета част... И третият проблем е похвално дразнещата тактика, станала изключително популярна напоследък, да преобръщаш изцяло всичко, което си казал досега, и да го караш в стил "ако сте си мислели, че е така, всъщност много сте бъркали". Втората Матрица много грубо и нетактично се гаври с всичко, станало в първата. Естествено, няма да навлизам в подробности, но чувството не е приятно. И това, че подобен подход минава за "неочакван обрат в сюжета" също е една доста неправилна позиция. Но простено да му е на филма, за американци е правен все пак, нека се радват хората, че са ги водили за носа, но те са били умни и сега вече са схванали всичко. Браво на децата.
     Кастът не предлага големи изненади. Старите познати са на ниво, като изключим споменатата реч на Морфей (както и невероятно смешното му държание тип "аз съм големият мафиот" при Меровингий) и невероятно некадърно скроения шлифер на Нео. Кой го набута в това нещо, бе? Абсолютна пародия. Може да звуча дребнаво, но съвсем сериозно този шлифер разваля цялото впечатление, което иначе свестната игра на Киану създава. Разбира се, след като го видях брадат на MTV Movie Awards, просто изобщо не мога да го приема такъв бръснат, но това са бели кахъри :). Починалата преди завършването на филма Глория Фостър (Оракулката) прави дори малко по-добро впечатление от преди, а агент Смит (наш, хехе, Елронд) е безспорно най-най-култовият персонаж в целия филм. От новите попълнения в общи линии също всички радват, най-вече Меровингий и Архитектът, които поне според мен са просто перфектни за ролите са. Имам предвид *перфектни*. Сравнително безидеен, но все пак симпатичен, е Харолд Перино (Линк), който влиза в ролята на новия координатор на кораба на Морфей. Досадно е и хлапето, което се влачи след Нео и е от последното филмче в Аниматрицата, но то такава му е ролята на милото, какво да очакваш. Моника Белучи прави една леко излишна камео роля, в която освен да показва устни, тяло и малко бръчки по доста по-хубавото си в други филми личице, в общи линии не прави абсолютно нищо и при това по един доста неубедителен начин. Затова пък веселяк е Ключарят – напълно невъзмутим малък сбръчкан чичка. Кеф :). Двата бели призрака, които сте видяли в трейлъра, са много сладки и, макар че за кратката си поява нямат време да блеснат с някаква особена актьорска игра, също са симпатични. Последно, Джейда Пинкет Смит (Найоби) на мен лично не ми направи никакво впечатление нито като роля, нито като актьорска игра, но по необясними причини хората много й се радват. Ми... да се радват. Мен лично негрите ми дойдоха малко в много в тоя филм. Не че нещо де, ама то пък съвсем не останаха бели...
      Ефектите и визуалното оформление са разбира се на практика точно това, заради което всички претендиращи за дълбока философия върли фенове всъщност са отишли да гледат филма. Четири години след първата Матрица, очевидният въпрос е – какво ново на фронта, на който оригиналът спечели най-много овации. Отговорът – ами нищо твърде ново. Както стана напоследък модерно да се казва – същото на стероиди. Повечко забавено време, повечко подскоци, добра хореография, много яките сцени със зелените цифрички – ефектите очаквано са си на ниво. Новото са същите онези призраци, които сте видели в трейлъра и които, като се замислиш, не са нищо особено като ефект. С две думи – ако сте се надявали на нещо революционно, напразно сте се надявали. Е, освен ако сте от онези горните фенове с пяната на устата, де (да, много си ги обичкам). Най-ефектната сцена си е битката с многото Смит-овци от трейлъра. Много яко. Репликите на Смит най-вече, де, но и ефектите :). Колкото до общото визуално оформление, то успява да запази духа на първата Матрица, в същия стил е – т. е. много добро – и допълва цялостната атмосфера на филма. Лошо впечатление на мен лично ми направи само Зион, сцените от който ми напомнят онзи смешния нискобюджетен Дюн. Не знам защо така, но твърде убедено не ме грабна, не е на нивото на останалите декори.
     Музиката, както обикновено, за съжаление малко ми убягна, но ако го караме на мътни спомени, мисля, че беше доста добра. Пасваше си на атмосферата и поддържаше напрежението в екшън сцените. Бе като цяло заслужава си добра оценка. Стряскащо зле беше песента, която гръмна на финалните надписи, но в крайна сметка не е като да не съм им навикнал на тия от телевизията.
     И то май това е всичко. В заключение, според мен филмът е едновременно много надценяван и много подценяван. Надценяването вече го объсдих достатъчно, а подценяването съм забелязал, че се дължи главно на излъгани надежди. Не знам, моите не са излъгани, не съм очаквал много повече от това. Приятен филм в общата маса, малце по-добър и все пак със специфичните си ефекти и атмосфера, но определено не би се запомнил, ако не беше първата Матрица. Той и така няма да се запомни, де...
Оценка: 7.5/10

Moridin
Обратно